Ако трябва да определим тазгодишното Шумен Трофи, можем да кажем, че това бяха 3 дни, изпълнени с много емоции, адреналин и сълзи. Частно, местно, регионално, международно или балканско? Това беше състезанието, което показа какво правят традициите! Седмото трофи беше организирано от оф-роуд клуб 4х4Н - Шумен, който намери много нови съмишленици, и благодарение на тях организацията на състезанието беше повече от отлична. По традиция в тази надпревара винаги се включват нови елементи и тази година не направи изключение - GPS контрол по цялото протежение на състезателното трасе, което спомогна за намаляване на скоростта в населените места, пълна картина на преминатия маршрут и последната функция, която за съжаление се наложи да се използва координати на аварирали автомобили. Макар и за първи път, експериментът беше повече от успешен. Наблюдавахме и разделяне на състезателните дни с различни елементи от оф-роуда: кънтри-крос, траял и крос-траял. Всеки един етап беше коренно различен и показа на какво са способни екипажите. Записването за участие започна на 15 септември, като бяха получени заявки от 41 екипажа, от които 11 международни от Гърция, Турция и Холандия. Вечерта преди старта се явиха 26 напълно подготвени екипажа и техните автомобили.

ДЕН ПЪРВИ КЪНТРИ КРОС - 186-КИЛОМЕТРОВО ТРАСЕ С РАЗЛИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. На Кирил Панайотов, главния организатор на Шумен Трофи, му бяха неоходими около 3 седмици и 2 автомобила, за да може да подготви трасето. Благодарение на момчетата от клуб 4х4Н тъмните нощи в горите и ваденето на автомобилите от деретата, коловозите и баирите не беше самотно. Стартът беше рано поради голямата дължина и притесненията на организатора за степента на трудност на трасето. Етапите бяха два: Шумен - Смядово и Смядово - Шумен, като контролното време беше 9 часа, които за някои не бяха достатъчни. Стартовата решетка се определяше от броя участия в състезанието от 2001 насам и така първи стартираха Пламен Тенев и Пламен Русев, след което бяха Александър Иванов и синът му Александър Иванов - младши, рожденник на съшия ден. Ние, като „новаци", бяхме последни на старта, но това не се оказа лошо за нас. Първата част на трасето беше равнинна и много хлъзгава поради студеното време и замръзналата почва. Пилотът ми Петър Минчев, макар и за първи път участващ с напълно подготвен Mercedes-G, се справяше отлично, но проблем с двигателя ни „спъна" и се движехме сравнително бавно. Така поне успяхме да се насладим на гледките и красотите, които Кирил Панайотов ни беше подготвил. На около 9 км от трасето се „разписа" и първият отпаднал - Тодор Христов. След което започна една гоненица около ниви, лозови масиви и канали. Времето беше приятно, трасето омекна и калта се появи. Тук можахме да настигнем екипажа на Янко Чуров, който беше останал без навигатор 2 дена преди старта на състезанието и с отправена молба към организатора му беше намерен ко-пилот - Мирослав Цонев от Шумен, новобранец в навигацията. Те вече бяха останали без измервателен уред за разстоянието /трипмастер/ и помолиха да караме в екип, на което ние не отказахме. След още около 2 км в далечината видяхме голям брой автомобили - място, което в пътната книга беше означено с един специален символ (не е етично да се публикува). Препятствието представляваше прокопан канал и за лесното му преодоляване организаторът беше предупредил екипажите да си носят „пътечки". Работата в екип на пилот и навигатор гарантираше безпроблемното му преминаване. След това започна голямото изкачване на северния склон на Драгоевска планина, съпътствано от коловози, дълбоки локви, паднали дървета и странични наклони.

Имаше от всичко, но майката природа се беше смилила над състезателите и не беше необходимо навигаторите да слизат от автомобилите. Поради проблема с двигателя ни, изкачвахме бавно и спокойно и бяхме изпреварвани от останалите зад нас. След около 10 км изкачване отново се натъкнахме на 3 от горе упоменатите знаци в пътната книга. Коловози с дълбочина 60 см, където немалко екипажи са се издърпвали с помощта на лебедки. Пред нас беше черният самурай на Христо Василев и Петър Дойчев, добре „окан-тарени", забили се отпред, отзад в кал и дървета. След тях, вече счупени, бяха Йосиф Йосифов и Ясен Липчев. А зад тях беше екипажът на Янко и Мирослав. До нас турските екипажи със Suzuki Jimny-та търсеха начин да преминат без да се бавят поради затапването на трасето от Самурая. След малко помощ от Янко и първото истинско изкалване на Миро, беше изваден Йосиф, след това ние изтеглихме самурая и така трасето се отпуши. Следваше спускане и отново гонешка през деретата, където коловозите взимаха своите „жертви". Но със взаимопомощта в групичката, с която се движехме, не губехме време. След време срещнахме екипажа на Иван Маринов и Ивайло Върбанов, но технически проблеми ги спряха от борба за призовите места и остана мисълта само за завършване на деня! Трасето от дълбоки и кални коловози се превърна в макадам за висока скорост, където пилотът можеше да изкара всички „коне" от автомобила, а навигаторът да се почувства като такъв на WRC шампионата. Екипажът на Иван Маринов ни застигна и изпревари, но след 80 км го настигнахме безпомощен. Скоростта беше много висока за тази част от трасето с дължина от около 10 км, записките В пътната книга много бързо преминаваха една след друга. Тук вече бяхме сами и карахме колкото можехме по-бързо и стегнато поради мисълта, че времето течеше и вече беше около обяд, а не бяхме преминали и половината трасе. След малко лутане, поради новосъздадени пътища около един хълм, трасето отново се пребърна в мочурливо и неприятно, като скоростта падна до почти Зкм/ч. След около 5км спускане стигнахме финала на първия етап и сервизната зона, където за жалост не можахме да поправим автомобила. Благодарим на Десо и Андро, които все пак се опитаха да направят нещо. След малка почивка отново трябваше да стартираме за останалите 90 км, които очаквахме да са по-леки. Караше се покрай река Камчия и околни каньони. Финалната част включваше много дълбоки кални локви - рай за медиите и ад за навигаторите. След старта отново карахме стегнато и бързо. Километрите се нижеха много бързо в първите 10 км, но след това стана тежкото! Отново дълбоки коловози и кал, смесена с изкачвания, където застигнахме вече напълно счупения автомобил на Иван Маринов и турския екипаж на Синан Сунали, останали без масло в раздатъчната кутия и без преден мост. Поради драстично намалената мощност на двигателя, се наложи и ние да сефтосаме новата лебедка и така да продължим по-нататък. Не след дълго се появиха публика и медии, което означаваше само едно - препятствие, обозначено с 3 символа в пътната книга. Дълбоките локви, за които организаторите и момчетата от клуба разправяха легенди. Минавайки последни, вече голяма част от тинята беше „изплис-кана", така че без проблеми преодоляхме тази част от трасето, за разлика от екипажа на Дончо и Ива Цаневи, които бяха загубили части от предния си мост и не можаха да продължат по нататък. А по-късно, на около 14 км от финала, се оказа, че на Синан Сунали и Мехмет Бече от Турция им е свършило маслото и в скоростната кутия, която съответно блокирала. Малкото разстояние, което оставаше до финала на етапа, не съдържаше никакви трудни елементи, но скоростта му беше значителна. На последното кално препятствие успяхме да настигнем и изпреварим екипажа на Александър Архондиев и Димитър Желев, които за жалост не можаха да завършат. Малко преди финала светна и лампичката на алтернатора, но все пак успяхме да завършим. Веднага след финала съдията взе пътната книга, а другият - GPS устройството и след изземване на нужната информация ни освободиха и тръгнахме към най-близката автомивка за свалянето на голямо количество кал от машината. Като цяло трасето беше страхотно. Имаше всички елементи както за пилота, така и за навигатора и за най-малкото разсейване екипажът изгубваше посоката си и съответно - ценно време. Първи преминал цялото трасе без никакви отклонения беше екипажът на Пламен Тенев и Пламен Русев за 5 ч:13 мин. След тях завърши екипажът на Александър Ковачев и Димитър Лазаров с време 5 ч:15 мин и трети Руси Русев и Владимир Митев - 5 ч: 28 мин. Ние, макар и с проблеми, се наредихме 9-ти с време 7 часа и 15мин. Проблемът с двигателя не можа да се реши и така ние отпаднахме от състезанието. Всички аварирали автомобили бяха извадени от трасето, като екипажът на Алексадър Иванов и сина му останаха в гората и ремонтираха машината, след като асистенцията им достави необходимите части. Другите бяха репатрирани от автомобили на съдиите, като дори и при протичане на извличане, един от тях успя да се обърне, но без жертви. Благодарение на тези момчета, отдадени да се създаде добра и функционална организация, състезателният ден приключи около 21 часа вечерта и нямаше други автомобили по трасето.

ДЕН ВТОРИ - ТРАЯЛ. Много хора не знаят понятието за думата траял, а именно: пътека, или в нашия случай - маркирано трасе за преминаване. Това беше подготвено от клуб 4х4Н за втория ден. Вече извън състезанието, се включих да помагам в организацията. Събуждане - 7 часа сутринта, 7:30 на трасето. Всички бяха там навреме и запретнаха ръкави да подготвят трасето. Идеята за траяла на Лозево и Каменната кариера беше ясна доста по-рано и затова трябваше просто да поставим колчетата, стрелките и лентите. В 8:30 етапът Лозево беше подготвен и се отправихме към кариерата, където също всичко бе на 80% готово. В 9:30 приключихме и отидохме в Лозево, където екипажите започнаха да пристигат към 9:45 и след опознавателна обиколка пеш и разясняване на правилата стартът беше даден в 10:05. Състезателите можеха да избират дали да стартират индивидуално или заедно за ваимопомощ, като времето им бе индивидуално. Още след старта се разбра, че трасето не е никак леко и наистина трябва перфектно подготвена машина, както и пилот и навигатор, работещи в екип. Този ден успя да събере достатъчно зрители, които видяха на живо на какво са способни тези автомобили и екипажите им. Не липсваха и красиво изпълнени обръщания, липса на сцепление, скокове и тактики. Етапът усля да вземе своите жертви и така броят на автомобилите намаля още повече. След преминаването и на последния автомобил, колоната продължи към каменната кариера, където пейзажът стресна някои от участниците. Каменни блокове като за начало, сипеи за изкачване, странични наклони и вертикални ръбове за изкачване. Много от екипажите бяха малко учудени от гледката на трасето, но решиха и успяха да преминат. Така след 2 часа много емоции и красиво каране денят приключи. Най-добро време поставиха екипажът от Турция Хюсейн Афсар и Метин Пюстер със Suzuki Jimny, което no звук не се знаеше работи или не. Така те успяха за общо 8 мин и 48 сек да преминат и двата етапа за деня. След тях се наредиха екипажът на Руси Русев и Владимир Милев с Land Rover с 9 мин и 12 сек. Зад тях с време 10 мин и 12 сек - Радомир Пепелов и Янчо Терзиев в ролята на „бягащия" пред автомобила. Денят приключи в 15:30 часа със слънчево време и купонджийско настроение за предстоящата вечер.

ДЕН ТРЕТИ - КРОС-ТРАЯЛ - ЕТАП ТРАДИЦИОНЕН ЗА ШУМЕН ТРОФИ. Публика, машини, кал и емоции. На старта застанаха 16 екипажа. След опознавателна обиколка стартът беше даден точно в планираното време. Стартираха по двама екипажи и така от всички времена осемте най-добри преминаха към елиминации на втори кръг. Там започна истинската над-превата. Трасето вече беше достатъчно разкаляно, публиката ентусиазирана, а състезателите достатъчно напрегнати. Във втория кръг се срещнаха първо Пламен Тенев и Пламен Русев срещу гостите от Турция Мехмет Бече и Сунан Сунали. След оспорвана битка се наложиха българите. Втори в елиминациите бяха Цветан Миков (Чопъра) и Петко Петков срещу гостите от Гърция Раптис Димитрис и Раптис Николаус. Автомобилите на екипажите бяха еднотипни, но нервите и майсторството на гърците надделя над тактиката „газ до ламарината, пък к'вото стане". Трети се срещнаха Александър Иванов на квадрат срещу малкото Jimny на щурците Семил Ишка u Селцук Акаже. Тук борба почти нямаше поради причината „много коне срещу магаре", но въпреки това щурците показаха какво могат, макар и с малките машини. Победител обаче беше българският екипаж. Четвърта и последна двойка бяха Цветозар и Христо Ламбреви срещу Йосиф Йосифов и Ясен Липчев. Тук подготовката и опитността на екипажа Ламбреви показа какво могат да направят и не след дълго поведоха и спечелиха серията. Така на полуфинал се изправиха един срещо друг Пламен Тенев и Пламен Русев срещу Димитрис Раптис и Николаус Раптис и Александър Иванов и младши срещу Ламбреви. Малко след старта на първата серия от полуфинала гръцкият екипаж получиха повреда в кормилната уредба и така варненци спечелиха. На другата серия напрежението бе на максимум и след първата обиколка, калник дo калник, нервите на no-младия шофьор не издържаха и Ламбреви успяха да преобърнат автомобила си. Нямаше последствия за колата и те продължиха, макар и елиминирани.

Големият финал беше между Тенев - Русев срещу Александър Иванов и младши, а малкият финал между гърците Раптис срещу Христо Ламбреви. Малкият финал приключи бързо поради техническа повреда на гръцкия екипаж и така те останаха 4-ти за деня, а Ламбреви направиха почетната обиколка на трасето. Големият финал беше кулминацията на състезанието, който може би ще се запомни и като най-коментирания. Стартират автомобил номер 1 Пламен Тенев срещу номер 2 Александър Иванов. Автомобилите са напълно подготвени, достатъчна мощ, подходящи гуми, отлични пилоти, дълга срещу къса база Mercedes G. На стартовата права автомобили са един до друг, след обратен завой начело излиза Алекс. След много оспорвана обиколка, предната гума на Пламен Тенев не издържа. Въпреки безмилостната борба дотогава, техните шансове за победа бяха нищожни, а след затъване в едно от водните препядствия - никакви. Поради естеството на спорта, екипажът на Александър Иванов решиха да се върнат, за да помогнат на приятелите си. Напуснаха трасето и ги издърпаха, но след това отново затънаха на следващото препятствие. Тогава броня в броня, с избутване до финала и българския флаг високо развят от колата на Александър Иванов, двата екипажа преминаха финала. Тази проява на фейрплей натрупа много емоция в този момент както в състезателите, така и в публиката и съдиите, но те трябваше да излъчат победител и това бяха Александър Иванов и Александър Иванов младши заради спортсменската им постъпка. Втори беше екипажът на Пламен Тенев и Пламен Русев, а трети Цветозар и Христо Ламбреви. Това бяха победителите за 3-тия ден от Шумен Трофи 2007. Публиката се насъбра около екипажите, прегръдки, целувки и сълзи можеха да се видят по лицата на хората. Журналисти и медии се бореха кой първи да получи екслузивното интервю.

ГЕНЕРАЛНОТО КЛАСИРАНЕ НА ШУМЕН ТРОФИ СЕ ОПРЕДЕЛИ ОТ ТОЧКИТЕ, взети от всеки един състезателен ден. Първи с 60 точки бе екипажът от Гърция Димитрис Раптис и Николаус Раптис с Mitsubishi Pajero, който спечели и нестандартна награда в лицето на жив коч. Втори с 59 точки се наредиха Пламен Тенев и Пламен Русев с Mercedes G, а трети с 58 точки за трите състезателни дни Руси Русев и Владимир Милев с Range Rover. Всички участници в надпреварата получиха плакати за спомен. Осмите в крайното класиране Цветан Михов - Петко Петков получиха извънредна награда за демонстрирания от тях дух - покана за участие в „Еврос Трофи" 2008 в гр. Орестиада, Гърция, а на Балканското рали за машини 4x4 безплатно ще се състезават Пламен Тенев и Пламен Русев.

Източник: OFF-RoadBG